В историята на автомобилостроенето компанията DeLorean ще остане записана като една от най-противоречивите автомобилни марки в света. Славата, слуховете и истините, които се преплитат около фабриката и самия автомобил, популяризират DMC-12 като истинска класика и дори филмова звезда. Ето неговата фантастична история.
Ключовият човек в тази сага е Джон З. ДеЛореан, някога една от най-известните и влиятелни фигури в американската и световната автомобилна индустрия. Роден в Детройт, ДеЛореан израства около автомобилите. След като постъпва на работа в General Motors, по-точно в Pontiac, той скоро се превръща във водещ човек в тази компания. DeLorean се прочува с много мъдри ходове, а безспорно най-известният от тях е представянето на известния модел GTO, който първоначално е разработен без знанието на ръководството на компанията. По време на по-нататъшното си развитие той става президент на Chevrolet и дори вицепрезидент на цялата група GM, но постоянните недоразумения го карат да напусне този пост. Малко след като напуска, ДеЛореан решава да се посвети на старата си мечта да произвежда спортен автомобил под собственото си име. След толкова години на невероятен успех в автомобилната индустрия той е сигурен, че бързо ще намери подкрепа за проекта.
Така през 1975 г. е създадена компанията DeLorean Motor Company, за да проектира и произведе спортен автомобил, който да бъде безопасен, надежден и удобен, с отлични характеристики и управление на пътя. ДеЛореан събира около себе си някои от най-добрите инженери на епохата, повечето от които от General Motors. Скоро екипът заминава за Италия и поръчва на известния Джорджето Джугаро дизайна на целия автомобил, който според техните данни трябва да има врати тип “чайка” и задно разположен двигател. Следващият етап от плана е създаването на производствени мощности и след дълъг размисъл изборът пада върху Дънмъри в Северна Ирландия. Британското правителство приветства тази стъпка и инвестира голяма сума пари в подкрепа на проекта. Осъзнавайки, че развитието е твърде бавно, ДеЛоран решава да потърси помощ. След неразбирателство с BMW и Porsche той сключва договор с Lotus през 1978 г., въпреки несъгласието на Колин Чапман. Въпреки това, тъй като Lotus не разполагаше с пари, а DeLorean имаше значителна финансова подкрепа, Чапман най-накрая се съгласи.
С подкрепата на Lotus DMC-12 бавно се оформя, докато автомобилът се популяризира в специализираната преса. Първоначално обявената цена от 12 000 долара щеше да го направи фантастично конкурентен, но още тогава беше ясно, че това няма да се случи. Първоначално планиран като купе 2+2, автомобилът се превръща в двуместен с малко пространство зад пътниците и символичен багажник отпред. След продължителни тестове е избран 2,7-литровият V6 двигател на Renault (създаден в съвместното производство на Peugeot, Renault и Volvo) с четири клапана на цилиндър, работен обем 2,8 литра и мощност около 145 к.с. Мощността се предава към задните колела чрез петстепенна механична скоростна кутия. За да се гарантира престиж, автомобилът е оборудван с електроника на Lucas. Интериорът е покрит с кожа и включва климатик и електрически прозорци. Фабриката не е предлагала възможност за боядисване на каросерията и всички, с изключение на три примера, използвани за тестване, са в матово сив цвят, тъй като каросерията е изработена от неръждаема стомана.
В началото на 1981 г. предсерийните образци са завършени и фабриката е готова за пускане в експлоатация след тригодишно закъснение спрямо първоначалната дата, което струва изключително скъпо на инвеститорите. Световната премиера е на автомобилното изложение в Женева и веднага DeLorean е затрупан с поръчки. Въздействието върху публиката беше точно такова, каквото DeLorean искаше, а DMC-12 беше напълно различен от конкуренцията. Много потенциални купувачи дават по 1000 долара като депозит, без да знаят пълната цена, която в крайна сметка е определена на 28 000 долара, което е далеч от обещаните 12 000 долара преди три години. С такава висока цена DeLorean DMC-12 навлиза в сферата на опасната и утвърдена конкуренция, като Porsche 911, Mercedes SL 450 или Chevrolet Corvette. През първата година от продажбата си, през 1981 г., дори успява да изпревари Porsche на пазара в САЩ, но скоро след това се появяват проблеми.
Само след една година продажбите започват да намаляват, тъй като се разпространяват слухове за изключително лошото качество на автомобила. По-конкретно, повечето оплаквания бяха насочени към двигателя на Renault, в който 145 к.с. не бяха достатъчно мощни, а заводските претенции за ефективност бяха много подозрителни. Автомобилите, продавани на американския пазар, бяха още по-слаби поради модификациите на двигателя и изпускателната система с цел опазване на околната среда. При някои модели са монтирани твърде меки амортисьори, което в крайна сметка убива усещането за спортно шофиране и е подходящо само за лек круиз. Интериорът беше тесен, а електрониката – ненадеждна. Освен това много дилъри трябваше да вложат труд за своя сметка, тъй като автомобилите пристигаха от Ирландия почти незавършени. Окуражен от отличните първоначални продажби, DeLorean увеличава месечното си производство до 400 бройки и поради резкия спад на продажбите през 1982 г. тези автомобили не успяват да намерят купувач. Поради всичко това компанията изпада в сериозни финансови проблеми и ДеЛореан иска помощ от британското правителство. С все по-слаби продажби фабриката някак си влиза в следващата година, но прекъсването на финансовата помощ води до фалит.
Тогава на сцената се появяват данъчните власти, които забелязват изключително скъпия начин на живот на ДеЛореан и огромните суми, които преминават през компанията. Малко се знае за тази най-мрачна глава от историята на тази фабрика. Въпреки това британското правителство издава заповед за арест на ДеЛоран и макар че така и не го залавят, американските маршали го правят, когато в края на 1982 г. той е арестуван за покупка на куфарче, пълно с кокаин. Така в началото на 1983 г. производството е спряно, но определен брой екземпляри са сглобени и доставени на клиенти, които вече са платили за автомобила. Точният брой на произведените екземпляри не е известен, но по официални данни през 1981 г. са произведени 6539 екземпляра, през 1982 г. – 1126, а през 1983 г. – 918 екземпляра. От друга страна, служители на завода твърдят, че са произведени повече от 10 000 автомобила. Все пак след фалита цялата техническа и финансова документация изчезва и е неизбежно дори самият ДеЛореан да не е знаел точния брой.
Независимо от всичко, днес DMC-12 е своеобразен култов автомобил с голям кръг от почитатели. Днес мненията за този автомобил все още са разделени. От една страна, те го смятат за безполезен продукт на демагог, който няма никаква стойност. За други той е шедьовър на автомобилен гений, който е станал жертва на тежки обстоятелства. Както и да е, няма съмнение, че това е един автомобил, който се откроява в морето от различни други със своя външен вид, странен престиж и невероятна история, която го превръща в легенда на съвременния автомобилен спорт. DMC най-накрая получи световно признание няколко години след като беше спрян като запомнящ се реквизит в блокбъстъра от 1985 г. “Завръщане в бъдещето”.
