Всеки знае за Triumph Spitfire – един от най-страхотните и успешни класически роудстъри и квинтесенция на британските автомобили на 20-ти век. Малко хора обаче знаят, че Spitfire е имал по-голям брат купе с шестцилиндров двигател и каросерия, която е била оформена на 24-те часа на Льо Ман. Въпреки че е малко позабравен от масовите колекционери, Triumph GT6 излъчва елегантност, гърлен редови шестцилиндров двигател и олекотена каросерия, обещавайки незабравимо изживяване при шофиране. Ето защо това страхотно изглеждащо купе трябва да е по-известно и защо цените му непрекъснато растат.
Triumph Motor Company е една от най-известните британски марки през 60-те години на миналия век, която предлага няколко модела роудстъри и спортни седани с две и четири врати. През 1962 г. Triumph представя Spitfire – елегантен роудстър с две врати, който се произвежда почти 20 години и определя своя сегмент, продавайки се в огромни количества и от двете страни на океана. Spitfire има проста, но ефективна конструкция и се оказва добра основа за състезателен автомобил. Веднага след представянето му обаче продуктовите специалисти на Triumph решават, че купето ще бъде отлично допълнение към гамата. По същото време компанията започва състезателна програма с модифицирани Spitfires с покрив тип фастбек, наречени GT4. Благодарение на олекотената конструкция и надеждната механика Triumph успява да спечели няколко състезания, но най-големият триумф е през 1965 г., когато Spitfire GT4 печели своя клас в “24-те часа на Льо Ман”, завършвайки на 13-о място в генералното класиране.
Когато MG, заклетият враг на Triumph, обявява представянето на GT, купе версия на популярния роудстър MG B, мениджърите на Triumph осъзнават, че затворената версия на Spitfire е закъсняла. Затова компанията се свързва с Джовани Микелоти, оригиналния дизайнер на Spitfire, и го моли да създаде версия купе. След няколко опита Микелоти се вдъхновява от състезателните GT4, като придава на Spitfire модерна форма на фастбек с отварящ се люк и повече място в салона. Въпреки това инженерите на Triumph осъзнават, че каросерията на купето е по-тежка от тази на роудстъра и че новият модел ще се нуждае от по-мощен двигател. Решението е 2,0-литров шестцилиндров агрегат от Triumph Vitesse с мощност 95 к.с. и 117 Нм въртящ момент.
Когато автомобилът е готов за официалния си дебют през 1966 г., инженерите на Triumph осъзнават, че са променили повече от няколко неща в сравнение със Spitfire, така че автомобилът заслужава собствено име. Triumph GT6 набляга на порасналия характер, възможностите на Gran Turismo и шестцилиндровия двигател, който е най-голямото предимство при продажбата. С мощност от 95 к.с. и каросерия, тежаща 1 900 фунта (850 кг), GT6 е достатъчно динамичен, за да привлече вниманието на купувачите и автомобилната преса. GT6 е по-скъп от Spitfire, но също така е по-луксозен, по-просторен и по-бърз, което оправдава цената му. Маркетинговият отдел на Triumph използва успеха в Льо Ман, за да популяризира представянето му; въпреки че GT6 няма нищо общо със състезателната програма GT4, трикът проработи. Те дори получиха полуофициален прякор “E-Type на бедняка”, който също се наложи по очевидни причини. И двата автомобила са британски, имат сходни пропорции и са проектирани и задвижвани от шестцилиндрови двигатели. Разбира се, E-Type беше по-бърз, но с време от 0 до 60 за малко над 10 секунди GT6 Mk1 се смяташе за динамичен по тогавашните стандарти. Въпреки това автомобилната преса критикува конструкцията на люлеещия се мост, заимствана от Spitfire. Заради допълнителното тегло на GT6 и по-голямата мощност това не беше най-доброто решение.
Triumph GT6 Mk II е обявен в края на 1968 г. с множество подобрения. Компанията отговори на критиките към управлението със силно преработеното задно окачване, което осигури много по-добър контрол и най-накрая осигури на GT6 стабилността, необходима за конкурентоспособност. Дизайнът е подобрен с нова предна и задна част, различни брони и детайли, подобни на тези на Spitfire. Инженерите обаче не са забравили двигателя. С нови разпределителни валове, нова глава на цилиндъра и всмукателна система шестцилиндровият двигател развива 104 к.с. Не много, но подобрява производителността и дори икономията на гориво. В Америка тази версия е наречена Triumph GT6+ заради всички направени подобрения.
Интересно е, че следващата ревизия на GT6 идва след като Mk II е само две години на пазара и през 1970 г. Triumph представя GT6 Mk III. Следвайки еволюцията на дизайна на Spitfire, GT6 получи по-модерна броня, задни светлини, интериорни елементи и дори промяна в задното окачване. Мощността остава на същото ниво, но GT6 Mk III има по-висока максимална скорост благодарение на подобрената аеродинамика. Въпреки че става все по-компетентен и зрял, Triumph решава да закрие този модел през 1973 г.
След сравнително кратък период от седем години на пазара (в сравнение с 18-те години на Spitfire) Triumph произвежда над 41 000 автомобила в три различни серии. Концентрирайки се върху Америка, която е най-големият му експортен пазар, Triumph постоянно се бори с MG B GT, който се продава по-добре и се предлага с V8 двигател в по-късните версии, но и с много други модели. Началото на 70-те години е чудесно време за малките спортни купета, а сред конкурентите на GT6 са Alfa Romeo GTV, Porsche 914 и Datsun 240Z, които заимстват много от GT6 по отношение на дизайна, концепцията и оформлението.
Рецесията в началото на 70-те години слага край на всякаква официална състезателна програма, но GT6 все още се използва доста често на пистата от частни отбори, главно в САЩ. В началото на 70-те години на миналия век автомобилът е забележителен участник в състезанията от група 44 и печели няколко победи. Години след това лекото му шаси, малката и аеродинамична каросерия са отлична основа за любителски състезателни машини.
Въпреки че GT6 не е толкова успешен на пазара, колкото Triumph се надяваше, той все пак е високо ценен от ценителите на класически автомобили и любителите на спортни автомобили. Ето защо през 2007 г. той получи специална почит под формата на BMW Z4 Coupe (E86). Когато BMW купува Rover през 1994 г., тя купува и няколко излезли от употреба марки на British Leyland, включително Triumph. Крис Бангъл, известният шеф-дизайнер на BMW, винаги е бил голям фен на Triumph GT6 и решава да направи съвременна версия на този автомобил като BMW Z4 Coupe. Използвайки същите пропорции, линия на покрива тип “фастбек”, странични прозорци с подобен дизайн, шестцилиндров двигател и концепция, Triumph GT6 получава своята модерна версия и подобаващо признание за своите качества и дизайн.
