Обличането на обикновени платформи в съблазнителни купета е добре познат трик в автомобилната индустрия. Той съществува още от зората на автомобилната ера. Volkswagen го направи със Scirocco, което на практика беше Golf; Ford го направи с оригиналния Mustang, който на практика беше Falcon. BMW постигна голям успех със Z3, който не беше нищо повече от обикновен компактен модел от серия 3 E36 под секси каросерия роудстър. Списъкът с готини автомобили със скромен произход е много дълъг и дори днес автомобилните компании успешно използват същия трик. Рядко се случва обаче един автомобил да се превърне в нещо повече и напълно да преобрази стандартната си механика в спортен автомобил от световна класа, който е започнал като малък икономичен седан без стремеж към представяне. Точно това е същността на легендарния Alpine A110, неговата уникална позиция в историята на автомобилите и звездните му рекорди в моторните спортове. Ето историята му.
Марката Alpine е дело на френския предприемач Жан Ределе, който е бил успешен дилър на Renault. В средата на 50-те години той решава да започне да тунингова наличните автомобили Renault и скоро преминава към собствените си творения, изработени от нов иновативен материал – фибростъкло. Концепцията беше проста – да се използват съществуващата платформа и задвижване от скромното Renault 4CV Dauphine, да се покрият с много лека каросерия, да се подобрят характеристиките и да се започне състезание. Първите автомобили, произведени от Redele, са доста успешни и така компанията получава името си след първата голяма победа в състезанието Coupe des Alpes през 1954 г. Въпреки ясното вдъхновение обаче компанията на Ределе винаги ще бъде обект на обърквания, тъй като по същото време Sunbeam в Англия пуска модел, наречен Alpine. В Германия известният тунер на BMW приема името Alpina.
Успехът на моделите Alpine 106 и 108, произведени в края на 50-те и началото на 60-те години, вдъхновява Redele да инвестира повече в разработването на следващия автомобил. През юни 1962 г. Renault представя чисто нов модел, наречен R8. Въпреки размерите си, малкият R8 е пълен с иновативни функции като дискови спирачки (първи в класа), уникална система за охлаждане и подобрено независимо задно окачване.. Базовият двигател е миниатюрен четирицилиндров с работен обем 956 cm3 и мощност 44 к.с., но за автомобил с тегло едва 726 kg (1600 фунта) той е повече от достатъчен. Ределе осъзнава, че това е идеалната платформа за превръщането ѝ в спортен автомобил, и веднага се свързва с талантливия италиански дизайнер на свободна практика Джовани Микелоти. Той създава класическа и разпознаваема форма, която се превръща в Alpine A110.
Новият модел дебютира през 1963 г., като използва механиката на R8, шаси със стоманен гръбнак и леко подобрен двигател с мощност 52 к.с., но с по-добри характеристики и по-висока максимална скорост благодарение на по-леката каросерия и по-добрата аеродинамика. В епохата на автомобилите с наднормено тегло е невероятно да се знае, че Alpine A110 от 1963 г. е тежал само 1550 кг или 706 кг. Много скоро Адел вижда, че конструкцията на A110 има потенциал да приема по-големи двигатели с по-голяма мощност и започва да монтира 1,1-литров двигател Gordini с “невероятните” 95 к.с. С почти двойно по-висока мощност в сравнение със серийния двигател на R8, Alpine A110 1100 може да ускори до 60 мили/ч за около 8 секунди, което се счита за значително за тогавашните стандарти. Малкото тегло, независимото задно окачване и директното кормилно управление се оказват основните предимства и Redele се радва на повишено търсене.
Интересно е, че той успешно продава лиценз за A110 и този модел се произвежда в Испания, Бразилия (като Interlagos A110) и България. Bulgarrenault, както го наричаха, беше особено интересен, тъй като България беше комунистическа страна зад Желязната завеса, а Alpine A110 беше спортен автомобил от западния капиталистически свят. В края на 60-те години там са произведени само около 100 автомобила.
Alpine A110 1100 се произвежда до 1968 г., но в края на 1966 г. Adele предлага по-мощен 1,3-литров модел, който осигурява по-голяма мощност и производителност. Той се продава в две версии, като се започне от модела G със 104 к.с. и 1,3-литровия модел Super със 120 к.с. Този модел внася реална производителност в гамата Alpine и може да ускори от 0 до 60 мили/ч за по-малко от 7 секунди, което се счита за много добър стандарт в края на 60-те години. С такава огнева мощ под леката каросерия Alpine скоро си спечели репутацията на автомобил, който може да надмине теглото си и да надмине много други спортни автомобили със задно разположен двигател като Porsche 911.
Най-доброто обаче тепърва предстоеше. Окуражен от възможностите на A110 и с финансовата подкрепа на Renault, Адел решава да се включи във висшите нива на моторните спортове. Компактните размери, пъргавината, отличното управление и бързото ускорение означават, че A110 е естествен избор за рали шампионати и събития в цяла Европа. Първите значими победи идват през 1971 г., когато Alpine печели престижното рали “Монте Карло” пред Porsche, Ford и Abarth. Същата година Renault решава да купи марката Alpine от Redele, превръщайки я в състезателен отдел на завода и представяйки още по-мощна версия.
Alpine A110 1600 S дебютира през 1970 г. и е оборудван с изцяло нов, четирицилиндров двигател от Renault 16. За използване в Alpine двигателят е внимателно настроен, за да осигури значително повече мощност в сравнение с наличната – по-точно 138 к.с. С такава мощност A110 е наистина бърз и в състезателна форма, с още по-лека каросерия и настроено окачване, е достатъчно способен да постигне още повече победи. WRC във вида, в който го познаваме днес, е създаден за сезон 1973 г. В него доминира отборът на Alpine, който печели шест състезания и става първият WRC шампион, като отново доминира в рали “Монте Карло” през 1973 г.
Въпреки че в средата на 70-те години дизайнът на A110 вече е малко остарял, Renault решава да запази производството на автомобила до 1977 г. За пътните модели се предлагат няколко варианта на 1,6-литрови двигатели, включително версия с впръскване на горивото със 140 к.с. За сравнение, състезателните модели получават дори 1,8-литрови агрегати с мощност до 200 к.с., което прави A110 страшно бърз. Въпреки че автомобили като Lancia Stratos намалиха доминацията на A110 по рали трасетата, с подобрената си мощност той остана конкурентоспособен до 1979 г. и промените в правилата.
По време на 14-годишния си производствен цикъл Alpine A110 е произведен в около 8000 екземпляра. Тази цифра обаче често се оспорва, като някои източници твърдят, че реалното производство е 7500 броя, а други – че са произведени над 9000 броя Alpine A110. По време на собствеността на Adele моделите често се припокриват, което допринася за объркването, тъй като никой не разполага с точни данни за производството на лицензионните модели в Испания, Бразилия и България. Това обаче само засилва мистиката и желанието за този завършен спортен автомобил, който направи толкова много с толкова малко и успя да постигне успеха, за който създателят му не е мечтал.
