Предвоенният период в историята на автомобилостроенето е средище на талантливи инженери, нови концепции и смели идеи. Автомобилът беше неизследвана територия и много компании и инженери искаха да направят “най-добрия автомобил в света”. Някога много уважавана, но днес почти напълно забравена, Hispano-Suiza е една от тези компании, а нейният забележителен модел H6 може би е достоен за тази титла. Ето каква е историята му и защо той е толкова добър или дори по-добър от Rolls Royce от същата реколта.
Hispano-Suiza е френска авиационна компания, основана от Марк Биркигт (швейцарски инженер) и Дамян Матеу (френски предприемач) в началото на 1900 г. Основните съоръжения са разположени в Испания (откъдето идва и “Hispano” в името). Първоначално тази компания се занимава единствено с авиационни продукти и произвежда много мощни самолетни двигатели и оборудване. Въпреки това, след края на Първата световна война в края на 1918 г., Биркигт и Матеу разбират, че търсенето на военна авиация ще спре и решават да се насочат към създаването на друга празнична конструкция – автомобила. Имайки известен опит в областта, двойката инвестира в чисто ново шаси и масивен шестцилиндров двигател, който да задвижва новия модел. Двигателят е с горен разпределителен вал, но с работен обем от 6,6 литра, същия отвор и ход, той е наполовина по-малък от машината V12, използвана в самолетите. Производственият процес е изключително щателен и е заимстван от авиационната индустрия, което води до отлично качество и надеждност.
Новият модел е представен в Париж през 1919 г. и веднага привлича огромното внимание на обществеността. Със своите внушителни линии, масивни размери и много мощен двигател Hispano-Suiza H6 е явен конкурент на най-престижните световни марки като Rolls Royce. Огромният 6,6-литров двигател е с мощност 135 к.с., което го прави най-мощният автомобил по онова време. При използването на един карбуратор Solex този двигател не е бил щастлив откъм обороти и е достигал максимална скорост от само 3000 об/мин. Вместо това той осигурява на водача стабилни и достатъчни количества въртящ момент, с които този голям автомобил се справя с лекота. Максималната скорост е 85 мили в час – наистина изумителна стойност за края на 1910 г. Въпреки че някои твърдяха, че действителната мощност е малко по-малка от обявената, представянето на H6 беше единственото доказателство, от което клиентите се нуждаеха.
Изисканият двигател и шасито обаче не бяха единствените вълнуващи части на автомобила. Спирачките са обект на голямо внимание, тъй като H6 е първият автомобил в света с електрическа спирачна уредба, която се състои от четири големи алуминиеви барабана и електрическа спирачна помпа, задвижвана от вала на трансмисията. Въпреки че звучи сложно, тя е доста надеждна. Дотолкова, че дори най-яростният му конкурент Rolls Royce купува патент от Hispano-Suiza.
Както и много други подобни компании от тази епоха, Hispano-Suiza не предлага на клиентите си завършени автомобили. Компанията произвежда само подвижни шасита с двигатели, скоростни кутии и цялостно задвижване. След това шасито се доставя на избрана каросерийна компания (предимно френска), за да получи каросерия. Разбира се, Hispano-Suiza се вслушваше във всички специфични изисквания и клиентите искаха модели с дълга или къса база. Това означава, че има H6 във вид на кабриолет или седан, както и няколко състезателни модела и роудстъри.
След обещаващия старт Hispano-Suiza решава да започне да подобрява конструкцията и през 1922 г. представя H6B. Буквата “В” означава втората серия с малко по-голям двигател и по-късо шаси, но без значителни подобрения в представянето. Въпреки че това все още е масивен автомобил, компанията осъзнава, че той има значителен състезателен потенциал поради факта, че е много мощен, надежден и може да достига високи скорости. Разбира се, H6 не притежаваше пъргавината на по-малките автомобили, но пък разполагаше с огромна мощност и се оказа доста успешен. В ръцете на легендарния Улф Барнато (известен с Bentley) той поставя няколко световни рекорда за максимална скорост. Многобройни състезателни пилоти пилотират Hispano-Suiza H6, за да победят в престижни състезания. Интересно е, че Hispano-Suiza продава част от технологията си на Skoda, която произвежда автомобили по лиценз в Чешката република.
В средата на 20-те години Hispano-Suiza осъзнава, че H6 трябва да бъде допълнително подобрен, за да не изостава от конкуренти като Mercedes Benz, Isotta Fraschini, Packard, Duesenberg и най-вече Rolls Royce. Най-добрият начин да се направи това е да се подобри двигателят и се появява 8,0-литровият вариант с мощност от 145 до 150 к.с. Моделът се нарича H6C и ще бъде последната интеграция на този легендарен автомобил. Историята на Hispano-Suiza H6 обаче далеч не е приключила. Освен постоянния поток от заможни купувачи, компанията произвежда няколко удивителни и единични автомобила, които затвърждават мястото ѝ в автомобилната история.
Първият от тях е известният Hispano-Suiza H6C Targa Florio Roadster или Tulipwood Speedster, както го наричат. Поръчан от френския състезателен ас Андре Дюбоне, двуместният автомобил е замислен като състезателна машина за състезанието Targa Florio в Сицилия през 1924 г. Дюбоне е опитен състезателен пилот, който вече е постигнал значителен успех в състезанията с Hispano-Suizas; за това изтощително състезание обаче той иска нещо уникално и много по-леко от стандартния автомобил. Огромният 8,0-литров редови шестцилиндров двигател е с мощност 195 к.с., а Дюбоне изисква общото тегло на каросерията да бъде под 50 кг. Тъй като това е невъзможно да се постигне с какъвто и да е метал, той се обръща към производител на самолети, който му предоставя тяло, изработено от ленти от дърво лале и махагон, съединени с хиляди малки нитове. Въпреки че не спечели, автомобилът се представи чудесно.
Вторият подпис, H6, също е поръчан от Дюбоне и е произведен през 1938 г. Наречен Hispano-Suiza H6B Dubonnet Xenia (на името на втората му съпруга), този футуристичен и обтекаем модел се отличава с множество първи постижения в автомобилната индустрия. Освен със самонивелираща се каросерия, Dubonnet Xenia има самоубийствени врати, уникален интериор и аеродинамичен салон. Въпреки че този модел е произведен в края на 30-те години, официалният край на производството на H6 настъпва през 1933 г., след като са произведени по-малко от 2400 автомобила във всички версии.