Автомобилите, такива, каквито ги познаваме днес, в цялото им разнообразие от форми и облици, са резултат от повече от век иновации и промени в дизайна. През това време много революционни модели са поставили основите на нови автомобилни сегменти или поне са преосмислили съществуващите. Например Lamborghini не просто представи първия си сериен спортен автомобил, когато представи Miura. Вместо това те създадоха шаблон за това, което днес наричаме суперавтомобили. По същия начин термините “мускул” и “автомобил” вероятно никога нямаше да бъдат обединени, ако Mustang не беше излязъл от конюшнята на Ford.
Все пак често се забравя, че тези автомобили, колкото и революционни да са били, са имали недостатъци и обикновено са били далеч от съвършенството. Следващите модели трябваше да отстранят тези недостатъци, като същевременно останат верни на оригиналната рецепта. Тъй като това обикновено означаваше да се заменят обувките на легенда, тези автомобили често бяха изправени пред огромно предизвикателство. Един такъв автомобил е Ferrari 275, чиято задача е да следва стъпките на един от най-успешните спортни автомобили, създавани някога – легендарния 250 GTO.
Предистория на Ferrari 275
Краят на 50-те и началото на 60-те години на миналия век са фантастични години за малкия по това време производител на спортни автомобили Ferrari. През този период производителят от Маранело пуска на пазара изключително успешната серия 250, която се превръща в първия им модел, произвеждан в значителни количества. И несъмнено най-забележителният сред тях е емблематичният 250 GTO. Като се има предвид състезателният му произход, този автомобил очевидно трябва да е бърз и конкурентен на пистата. И това е така, тъй като печели почти всяко състезателно събитие, в което участва, като най-значими са 3 последователни триумфа в GT шампионата на ФИА. Но мястото, където 250 GTO наистина превъзхождаше съвременните си съперници, беше ежедневната използваемост. За разлика от повечето пътни състезателни автомобили по онова време, той е лесен за управление, сравнително удобен и изненадващо надежден. В резултат на това собственикът можеше да вземе своя 250 GTO на състезателната писта, да го блъска там цял ден и да се прибере вкъщи вечерта.
Но с годините 250 GTO постепенно започва да показва възрастта си. Колкото и успешен да е, този автомобил с остаряло шаси и окачване скоро ще стане остарял. А в условията на ожесточена конкуренция, включваща Aston Martin, Jaguar и Maserati, която чукаше на вратата, това не можеше да бъде пренебрегнато. Затова в средата на 60-те години Ferrari неуморно разработва наследника на 250, който е очакван с огромно нетърпение. Новият автомобил по същество трябва да изглежда и да се усеща като този, който заменя, като същевременно въвежда различни иновации и подобрения. И тъй като ще разполага с малко по-голям двигател, ще получи и ново име, отразяващо този факт.
Ferrari 275 – външният вид
Отвън Ferrari 275 имаше силен дежа-вю ефект, което не е изненада предвид основното му предназначение. Като духовен наследник на 250 GTO, новият автомобил трябваше да има сходна обща форма и почти идентични характеристики на дизайна. С оглед на това всичко, което беше казано за дизайна на 250, може да се използва и за 275. Това обаче не означава, че новият автомобил е просто копие на модела, който заменя. Всъщност дизайнерите на Pininfarina са свършили забележителна работа, за да го направят визуално отличителен.
Но с годините 250 GTO постепенно започва да показва възрастта си. Колкото и успешен да е, този автомобил с остаряло шаси и окачване скоро ще стане остарял. И тъй като жестоката конкуренция, включваща Aston Martin, Jaguar и Maserati, чукаше на вратата, това не можеше да бъде пренебрегнато. Затова в средата на 60-те години Ferrari неуморно разработва наследника на 250, който е очакван с огромно нетърпение. Новият автомобил по същество трябва да изглежда и да се усеща като този, който заменя, като същевременно въвежда различни иновации и подобрения. И тъй като ще разполага с малко по-голям двигател, ще получи и ново име, отразяващо този факт.
Ferrari 275 – външният вид
Отвън Ferrari 275 имаше силен дежа-вю ефект, което не е изненада предвид основното му предназначение. Като духовен наследник на 250 GTO, новият автомобил трябваше да има сходна обща форма и почти идентични характеристики на дизайна. С оглед на това всичко, което е казано за дизайна на 250, може да се използва и за 275. Това обаче не означава, че новият автомобил е просто копие на модела, който заменя. Всъщност дизайнерите на Pininfarina са свършили забележителна работа, за да го направят визуално отличителен.
По-важното е, че новият 275 се отличава с няколко механични нововъведения, които го отличават от неговия предшественик. Това включва трансмисия transaxle с предавателна кутия отзад, която осигурява по-добро разпределение на теглото и подобрява управлението. Освен това това е първият шосеен автомобил на Ferrari с независимо окачване отвсякъде, с конфигурация с двойни рамена отзад и отпред. Последната от модерните за онова време иновации са дисковите спирачки, разработени от Dunplo, които са монтирани на четирите колела. Всичко това дава на Ferrari 275 истински състезателен потенциал, без да прави компромис с комфорта и ежедневната използваемост.
Какво е да притежаваш Ferrari 275
При толкова много неща, които лежат на раменете му, Ferrari 275 не би трябвало да е нищо по-малко от инженерен шедьовър. Но за съжаление се оказа, че ранните модели са имали някои сериозни и много досадни недостатъци, които можеха да застрашат репутацията и наследството, които имаше. Като начало, това беше тази революционна и иновативна конфигурация на задвижването transaxle. За да го направят здрав, инженерите в Маранело го конструират от една част, която свързва двигателя от едната страна и трансмисията от другата.
Макар че тази конфигурация, поне на теория, изглеждаше като чудесна идея, реалното ѝ представяне не беше убедително. Проблемът беше, че тя бързо се износваше, ако имаше и най-малкото разминаване. Имаше и дискови спирачки, които освен че бяха остри и ефективни, бързо избледняваха. В повечето случаи това се случва само след няколко силни спирания и без предварително предупреждение. Освен че беше изключително разочароващо, това беше и много опасно, ако се случи на писта или на криволичещ планински път.
За щастие Ferrari разпозна тези проблеми и предложи решения. Задвижващият вал е снабден с хидравлични шарнири, които го предпазват от износване дори при несъответствие между компонентите на трансмисията. Освен това спирачната система е преработена, за да се подобри нейното охлаждане, което я прави по-малко склонна към прословутото избледняване. С тези и няколко други дребни подобрения Ferrari 275 се превръща в истинско бижу за шофиране и притежание.
Ferrari 275 в моторните спортове
Не бива никога да се забравя, че Ferrari е и винаги е бил преди всичко производител на състезателни автомобили. Поради това повечето от моделите им са проектирани да печелят на писти и
275 GTB не е изключение. Те служат за основа на състезателните автомобили на Ferrari, които се състезават в клас GT през 1965 г.. И все пак 275 GTB Competizione Speciale, както се наричаше, не беше просто изчистена версия на пътния модел. Вместо това каросерията е ръчно изработена от по-тънка алуминиева ламарина, а шасито е значително по-леко. Освен намаленото тегло на каросерията, двигателят е настроен да произвежда повече от 300 конски сили. Произведени са само четири такива автомобила, които са били използвани за участие в престижни състезания като 1000 км на Нюрбургринг или 24 часа на Льо Ман.
Накратко за Ferrari 275
Ferrari 275 е италиански спортен автомобил с две врати, произвеждан между 1964 и 1968 г., който се предлага в два различни варианта. Купе версията, наречена GTB, което е съкращение от Gran Turismo Berlinetta, беше спортната сред тях. Неговият брат, Spider с 2 врати, очаквано обозначен като GTS, е по-ориентиран към елегантност и зашеметяващ външен вид. Механично тези автомобили са почти идентични, с 3,3-литров V12 двигател, трансмисия transaxle и независимо окачване. Общо 972 пътни автомобила са произведени във версии GTB или GTS по време на 4-годишното производство. Освен тези пътни модели, за различни състезания са построени и няколко десетки разглобени състезателни автомобила.
